Белослав никога няма да забрави: Днес се навършват 40 години от трагедията, отнела живота на 65 човека
автор: Надежда Христова , източник: dnes.dir.bg
7 ноември 1978 година. Димитровден по остарял жанр. Хиляди са пристигнали във варненското село Гебедже - днешния град Белослав, на събор. Хората се веселят през целия ден, когато малко преди 18 часа, стотици потеглят към жп гарата, с цел да заловен последния трен за Варна.
За да стигнат до нея обаче би трябвало да минат през дългия 150 метра понтонен мост над дълбокия канал, свързващ Варненското и Белославското езера. Или да чакат ферибота.
Заради построяването на заводите в Девня и нуждата кораби да могат да плават до тях, съществуващият до тогава канал трябвало да бъде уголемен, а остарелият каменен мост в Белослав бил опустошен. На негово място бил построен понтонният - единствено " краткотрайно ", до момента в който тръгне ферибот. Но даже откакто ферибот към този момент имало, " краткотрайният " понтонен мост не бил отстранен.
Така във съдбовната вечер пред понтона в Белослав се струпва навалица, измежду която доста млади фамилии с дребни деца. Точно в този миг двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, с цел да премине танкерът " Въча ".
След затварянето му, понтонният мост към момента не е бил нормализиран, когато е бил нападнат от тълпата. Нито защитата, нито спуснатата преграда спряли напиращите да преминат по плаващата пътека, с цел да заловен влака, който в този миг влиза в жп гарата. Никой не обръща внимание и на табелите на понтона, че структурата е предопределена за единично прекосяване и в двете направления.
Понтонният мост се отваря от катер с двама морски старшини
Понтонният мост се отваря от катер с двама морски старшиниСнимка: Архив
150-метровият мост се накланя и се прекатурва, затискайки десетки в ледените води на канала. Понтонът има перила с защитни мрежи, които след обръщането хващат в капан доста хора. Детска количка с бебе плувала във водите на канала.
" Писъци, крясъци...бреговете от двете страни почерняха от хора. Хаосът беше цялостен, всеки търсеше околните си. А на открито към този момент беше мрачно...Аз живеех наоколо. Като чух, хукнах на открито да диря внуците на мои близки. Момченце и момиченце. Тичах, виках...Не съумях да ги намеря, само че те, популярност богу, оцеляха...Огромна тъга беше ", спомня си през сълзи Стефан Стефанов, който става свидетел на нещастието.
На единия бряг със фамилията си тогава е и 30-годишният варненец Добри Динев. Плувен маратонец, по-късно той записва купища върхове. Включително и 6 за " Книгата за върхове Гинес "
" Колебанието му трае единствено секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на брачната половинка си, скача в ледената вода. Голяма част от хората не могат да плуват. Има доста деца. Добри стартира от тях. Първите, които изважда на брега са момиченце и момченце, които се държат героичен за обърналия се понтон. Връща се още веднъж и още веднъж,и още веднъж. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна гибел ", споделя журналистката Василена Матакева след кончината на Динев през 2015 година
По думите й, на въпрос за какво е скочил във водата и мислил ли е за личните си деца, Добри отвръща: " Хората се давеха. Аз бях там, не можех да ги оставя. "
В избавителната интервенция се включват катери и десетки водолази. Два дни те вадят труповете от водата.
" За да може да съберем труповете на всички хора, се постановяваше да основа специфичен проект. Предоставени ми бяха два 100-тонни плаващи крана - " Гигант " и " Антей ", които застанаха от двете страни на мястото, където беше понтонът. По дъното сред крановете се разстелиха направляващи проволки, а по тяхното направление се движеха редица от водолази, опипвайки всяка педя за разкриване на трупове. Преди това водолазите извадиха телата на останалите под пътеката хора. След няколкократно претършуване, на брега от южната страна, събрахме общо 63 натрупа и на втория ден още два, отнесени по-настрани от лобното място ", споделя капитан Никифор Герчев, който тогава е шеф на морския Аварийно-спасителен отряд.
Според формалната информация, починалите в Белослав са 65, измежду които доста деца. Най-малката жертва е 4-годишният Свилен Стоянов. Очевидци на нещастието обаче и до през днешния ден настояват, че удавените са доста повече.
По дело №142/1978 година, гледано при закрити врата, Варненският областен съд осъжда на по 3 година затвор морските старшини, отворили понтонния мост, с цел да премине танкерът. Според началника на морския Аварийно-спасителен отряд капитан Никифор Герчев обаче същинските виновници са локалните общински големци, които не са премахнали понтона, макар че към този момент е имало ферибот, който пътувал сред двата бряга.
7 ноември 1978 година. Димитровден по остарял жанр. Хиляди са пристигнали във варненското село Гебедже - днешния град Белослав, на събор. Хората се веселят през целия ден, когато малко преди 18 часа, стотици потеглят към жп гарата, с цел да заловен последния трен за Варна.
За да стигнат до нея обаче би трябвало да минат през дългия 150 метра понтонен мост над дълбокия канал, свързващ Варненското и Белославското езера. Или да чакат ферибота.
Заради построяването на заводите в Девня и нуждата кораби да могат да плават до тях, съществуващият до тогава канал трябвало да бъде уголемен, а остарелият каменен мост в Белослав бил опустошен. На негово място бил построен понтонният - единствено " краткотрайно ", до момента в който тръгне ферибот. Но даже откакто ферибот към този момент имало, " краткотрайният " понтонен мост не бил отстранен.
Така във съдбовната вечер пред понтона в Белослав се струпва навалица, измежду която доста млади фамилии с дребни деца. Точно в този миг двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, с цел да премине танкерът " Въча ".
След затварянето му, понтонният мост към момента не е бил нормализиран, когато е бил нападнат от тълпата. Нито защитата, нито спуснатата преграда спряли напиращите да преминат по плаващата пътека, с цел да заловен влака, който в този миг влиза в жп гарата. Никой не обръща внимание и на табелите на понтона, че структурата е предопределена за единично прекосяване и в двете направления.
Понтонният мост се отваря от катер с двама морски старшини
Понтонният мост се отваря от катер с двама морски старшиниСнимка: Архив
150-метровият мост се накланя и се прекатурва, затискайки десетки в ледените води на канала. Понтонът има перила с защитни мрежи, които след обръщането хващат в капан доста хора. Детска количка с бебе плувала във водите на канала.
" Писъци, крясъци...бреговете от двете страни почерняха от хора. Хаосът беше цялостен, всеки търсеше околните си. А на открито към този момент беше мрачно...Аз живеех наоколо. Като чух, хукнах на открито да диря внуците на мои близки. Момченце и момиченце. Тичах, виках...Не съумях да ги намеря, само че те, популярност богу, оцеляха...Огромна тъга беше ", спомня си през сълзи Стефан Стефанов, който става свидетел на нещастието.
На единия бряг със фамилията си тогава е и 30-годишният варненец Добри Динев. Плувен маратонец, по-късно той записва купища върхове. Включително и 6 за " Книгата за върхове Гинес "
" Колебанието му трае единствено секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на брачната половинка си, скача в ледената вода. Голяма част от хората не могат да плуват. Има доста деца. Добри стартира от тях. Първите, които изважда на брега са момиченце и момченце, които се държат героичен за обърналия се понтон. Връща се още веднъж и още веднъж,и още веднъж. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна гибел ", споделя журналистката Василена Матакева след кончината на Динев през 2015 година
По думите й, на въпрос за какво е скочил във водата и мислил ли е за личните си деца, Добри отвръща: " Хората се давеха. Аз бях там, не можех да ги оставя. "
В избавителната интервенция се включват катери и десетки водолази. Два дни те вадят труповете от водата.
" За да може да съберем труповете на всички хора, се постановяваше да основа специфичен проект. Предоставени ми бяха два 100-тонни плаващи крана - " Гигант " и " Антей ", които застанаха от двете страни на мястото, където беше понтонът. По дъното сред крановете се разстелиха направляващи проволки, а по тяхното направление се движеха редица от водолази, опипвайки всяка педя за разкриване на трупове. Преди това водолазите извадиха телата на останалите под пътеката хора. След няколкократно претършуване, на брега от южната страна, събрахме общо 63 натрупа и на втория ден още два, отнесени по-настрани от лобното място ", споделя капитан Никифор Герчев, който тогава е шеф на морския Аварийно-спасителен отряд.
Според формалната информация, починалите в Белослав са 65, измежду които доста деца. Най-малката жертва е 4-годишният Свилен Стоянов. Очевидци на нещастието обаче и до през днешния ден настояват, че удавените са доста повече.
По дело №142/1978 година, гледано при закрити врата, Варненският областен съд осъжда на по 3 година затвор морските старшини, отворили понтонния мост, с цел да премине танкерът. Според началника на морския Аварийно-спасителен отряд капитан Никифор Герчев обаче същинските виновници са локалните общински големци, които не са премахнали понтона, макар че към този момент е имало ферибот, който пътувал сред двата бряга.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ